May 18, 2014, 6:47 PM

Ноктюрно

  Poetry » Love
1.6K 0 11

Навън вали.

А мислите ми във ноктюрно

по тебе бягат в късен час.

След нашата раздяла твърде бурна

не се обаждаш ти. Не се обаждам аз.

Ината мерим си със тебе двама.

Такъв инат! И не изпитваме тъга

за лошата развръзка на финала

по чия вина... Чия вина...

Обичахме ли се? Или наужким

играехме си с тебе на любов.

Какво ми даде, аз какво отнесох 

от сърцето ти към своя пристан нов?

Не взех си нищичко от твоето със мене.

И на тебе нищичко не дадох за късмет.

От нашата любов каквото който вземе,

това ще е. Останалото е за смет. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Кутулева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...