3 мар. 2018 г., 23:39

Ноктюрно в a-moll

Поэзия

1.7K 15 8

Не зная, може някой ден
да се събудя примирен
и непреминалата жал
да скрия в слънчева печал.
Да нося своето сърце
в двете изстиващи ръце
и мисълта ми да се спре
с премръзнали от студ нозе.
Но тишината на мига
ще гали моята душа
и в красотата ще горя
на неродената тъга...
Ще чувствам своите очи
от неизгрелите звезди
да молят огнения плен
на кладата родена в мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ambarr (Таня Симеонова)

Прекрасно откровение!

2018-03-10T22:25:16+02:00
rumbic (Руми)

Много често ми се случва след прочит на твоята прекрасна лирика да стоя с притаен дъх! Не знам какво да кажа, дори в мислите си не смея да направя характеристика, защото това е едно изключително откровение на лирическия, нещо лично и душевно! Поздрав, Младене!

2018-03-08T00:52:11+02:00
RainaVakova

Тази отрицателна частица в определенията казва всичко! Били сме, а сякаш не били!

2018-03-06T15:57:51+02:00
Веси_Еси (Еси)

Дълбочината на поезията ти е толкова всепоглъщаща, че думите остават безсилни ... Поздравления за изключителния стих, Младене! Оставам в плен на кладата...

2018-03-05T12:08:21+02:00
Izumrudkata (Катя)

Поздравления за хубавия стих, Младене!

2018-03-04T11:40:45+02:00