3.03.2018 г., 23:39 ч.

Ноктюрно в a-moll 

  Поезия
1212 15 9

Не зная, може някой ден
да се събудя примирен
и непреминалата жал
да скрия в слънчева печал.
Да нося своето сърце
в двете изстиващи ръце
и мисълта ми да се спре
с премръзнали от студ нозе.
Но тишината на мига
ще гали моята душа
и в красотата ще горя
на неродената тъга...
Ще чувствам своите очи
от неизгрелите звезди
да молят огнения плен
на кладата родена в мен.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно откровение!
  • Много често ми се случва след прочит на твоята прекрасна лирика да стоя с притаен дъх! Не знам какво да кажа, дори в мислите си не смея да направя характеристика, защото това е едно изключително откровение на лирическия, нещо лично и душевно! Поздрав, Младене!
  • Тази отрицателна частица в определенията казва всичко! Били сме, а сякаш не били!
  • Лирика, която вдъхновява и извисява душата на читателя. И финал, който те оставя без дъх:
    "Ще чувствам своите очи
    от неизгрелите звезди
    да молят огнения плен
    на кладата родена в мен."
    Поздравявам те от все сърце, Приятелю! За такава поезия, копнея!
    "
  • Дълбочината на поезията ти е толкова всепоглъщаща, че думите остават безсилни ... Поздравления за изключителния стих, Младене! Оставам в плен на кладата...
  • Поздравления за хубавия стих, Младене!
  • Изненада ме, с този ритъм, толкова искрено звучи и веднага докосва като музика. Поздрави!
  • Чух мелодията, Младене! Поздравления за красотата, която си сътворил!
  • Чудесно! Поздрави!
Предложения
: ??:??