Не зная, може някой ден
да се събудя примирен
и непреминалата жал
да скрия в слънчева печал.
Да нося своето сърце
в двете изстиващи ръце
и мисълта ми да се спре
с премръзнали от студ нозе.
Но тишината на мига
ще гали моята душа
и в красотата ще горя
на неродената тъга...
Ще чувствам своите очи
от неизгрелите звезди
да молят огнения плен
на кладата родена в мен.
© Младен Мисана All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
