Номад по душа
Може би ме обичаш,
може би ти простих...
Не, недей да се вричаш,
аз съм тъй некрасив.
Неприлично съм мургав,
имам груби ръце,
след късмета си псувам
с непокорен перчем.
Ти с табуна замина
и остави ме сам
плаче в мен мандолина...
Ще те видя ли там
във окото на птица,
в неугаснал пожар,
във гнездо на змиица
във потир на олтар?
Не подгъвай коляно
пред икона от скреж,
със душа разпиляна...
Пий от моя копнеж!
Но недей да се връщаш,
моят свят опустя!
Със мечтите си дръзки
съм номад по душа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Петрова Все права защищены
