17 авг. 2007 г., 10:57

Номад по душа 

  Поэзия
644 0 11
Може би ме обичаш,
може би ти простих...
Не, недей да се вричаш,
аз съм тъй некрасив.
Неприлично съм мургав,
имам груби ръце,
след късмета си псувам
с непокорен перчем.
Ти с табуна замина
и остави ме сам
плаче в мен мандолина...
Ще те видя ли там ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Все права защищены

Предложения
: ??:??