LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
17.08.2007 г., 10:57 ч.

Номад по душа 

  Поезия
601 0 11

Може би ме обичаш,
може би ти простих...
Не, недей да се вричаш,
аз съм тъй некрасив.


Неприлично съм мургав,
имам груби ръце,
след късмета си псувам
с непокорен перчем.


Ти с табуна замина
и остави ме сам
плаче в мен мандолина...
Ще те видя ли там


във окото на птица,
в неугаснал пожар,
във гнездо на змиица
във потир на олтар?


Не подгъвай коляно
пред икона от  скреж,
със  душа разпиляна...
Пий от моя копнеж!


Но недей да се връщаш,
моят свят опустя!
Със мечтите си дръзки
съм номад по душа!

 

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??