LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
Aug 17, 2007, 10:57 AM

Номад по душа

  Poetry
773 0 11

Може би ме обичаш,
може би ти простих...
Не, недей да се вричаш,
аз съм тъй некрасив.


Неприлично съм мургав,
имам груби ръце,
след късмета си псувам
с непокорен перчем.


Ти с табуна замина
и остави ме сам
плаче в мен мандолина...
Ще те видя ли там


във окото на птица,
в неугаснал пожар,
във гнездо на змиица
във потир на олтар?


Не подгъвай коляно
пред икона от  скреж,
със  душа разпиляна...
Пий от моя копнеж!


Но недей да се връщаш,
моят свят опустя!
Със мечтите си дръзки
съм номад по душа!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0