3 июл. 2012 г., 13:28
Полудя този свят. Полудя.
Струва ми се така неестествен.
Ни снегът му е пухкав и бял,
нито песните му са песни.
Кукувицата прави гнездо,
а пък аз още ходя бездомен.
Всеки вече търгува с любов,
обеднява човекът – до спомен.
Вчера – сливи за смет, а пък днес
всеки трупа сметта си в душата.
Плодовете изгниват. От стрес
се събуждаме. Всичко е вятър. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация