Нонсенс
Полудя този свят. Полудя.
Струва ми се така неестествен.
Ни снегът му е пухкав и бял,
нито песните му са песни.
Кукувицата прави гнездо,
а пък аз още ходя бездомен.
Всеки вече търгува с любов,
обеднява човекът – до спомен.
Вчера – сливи за смет, а пък днес
всеки трупа сметта си в душата.
Плодовете изгниват. От стрес
се събуждаме. Всичко е вятър.
Все на края на пропаст стоим,
а назад всеки път извървян е.
Само полъх ти стига един,
да пропаднеш. И стих да остане.
Но светът полудял не чете,
той отдавна не вярва на рими.
Някой ражда се, друг ще умре.
А в сърцата сме най-уязвими.
Кукувицата свива гнездо
в този свят, до абсурд неестествен.
Аз все още си нямам свой дом.
Само пропаст. И идваща есeн.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
