3 авг. 2007 г., 11:02

Нормално е да си в ковчег

1.1K 0 6
Когато пръст и твоите очи покрие,
гробарят стар, за кой ли път пиян,
за тебе спомни си и пийне си ракия,
че достоен бил си за света голям.

Когато червеи и твойта плът разлагат,
когато близките оплакват те сега,
кажи на този свят какво след теб остави,
дали песен някак от сърце изпя...

Когато и камбаните забият за последно,
когато те изпращат за последен път...
Не съжалявай, не съжалявай, ти, човеко,
на съжалението най-мокър е плачът!

Когато камъкът надгробен ти положат
и карамфилите, които току-що цъфтят,
ще усетиш ли тогаз тревога,
ще видиш ли какъв им е цветът?...

Когато няма те. Когато си починал.
След кончината идва ли живот?
Тук, знам, хипотези много има,
но отговорът май е най-жесток.

Смърт и след смъртта забрава!!!
Това е толкоз жалко, носталгично,
НО АКО СЛЕД ТЕБ ВСЕ НЕЩИЧКО ОСТАВА,
Е ИМАЛО ЗАЩО ДА СИ ОБИЧАЛ!!!
 
                                      06. 2007 год.
 
P.S.  Последният стих е взаимстван от Вапцаров, но това го усетих впоследствие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николинка Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...