Нормално е да си в ковчег
Когато пръст и твоите очи покрие,
гробарят стар, за кой ли път пиян,
за тебе спомни си и пийне си ракия,
че достоен бил си за света голям.
Когато червеи и твойта плът разлагат,
когато близките оплакват те сега,
кажи на този свят какво след теб остави,
дали песен някак от сърце изпя...
Когато и камбаните забият за последно,
когато те изпращат за последен път...
Не съжалявай, не съжалявай, ти, човеко,
на съжалението най-мокър е плачът!
Когато камъкът надгробен ти положат
и карамфилите, които току-що цъфтят,
ще усетиш ли тогаз тревога,
ще видиш ли какъв им е цветът?...
Когато няма те. Когато си починал.
След кончината идва ли живот?
Тук, знам, хипотези много има,
но отговорът май е най-жесток.
Смърт и след смъртта забрава!!!
Това е толкоз жалко, носталгично,
НО АКО СЛЕД ТЕБ ВСЕ НЕЩИЧКО ОСТАВА,
Е ИМАЛО ЗАЩО ДА СИ ОБИЧАЛ!!!
06. 2007 год.
P.S. Последният стих е взаимстван от Вапцаров, но това го усетих впоследствие.
гробарят стар, за кой ли път пиян,
за тебе спомни си и пийне си ракия,
че достоен бил си за света голям.
Когато червеи и твойта плът разлагат,
когато близките оплакват те сега,
кажи на този свят какво след теб остави,
дали песен някак от сърце изпя...
Когато и камбаните забият за последно,
когато те изпращат за последен път...
Не съжалявай, не съжалявай, ти, човеко,
на съжалението най-мокър е плачът!
Когато камъкът надгробен ти положат
и карамфилите, които току-що цъфтят,
ще усетиш ли тогаз тревога,
ще видиш ли какъв им е цветът?...
Когато няма те. Когато си починал.
След кончината идва ли живот?
Тук, знам, хипотези много има,
но отговорът май е най-жесток.
Смърт и след смъртта забрава!!!
Това е толкоз жалко, носталгично,
НО АКО СЛЕД ТЕБ ВСЕ НЕЩИЧКО ОСТАВА,
Е ИМАЛО ЗАЩО ДА СИ ОБИЧАЛ!!!
06. 2007 год.
P.S. Последният стих е взаимстван от Вапцаров, но това го усетих впоследствие.
© Николинка Асенова All rights reserved.
