target_audience (Николинка Асенова)
27 79
3.08.2007 г., 11:02 ч.

Нормално е да си в ковчег 

  Поезия
730 0 6
Когато пръст и твоите очи покрие,
гробарят стар, за кой ли път пиян,
за тебе спомни си и пийне си ракия,
че достоен бил си за света голям.

Когато червеи и твойта плът разлагат,
когато близките оплакват те сега,
кажи на този свят какво след теб остави,
дали песен някак от сърце изпя...

Когато и камбаните забият за последно,
когато те изпращат за последен път...
Не съжалявай, не съжалявай, ти, човеко,
на съжалението най-мокър е плачът!

Когато камъкът надгробен ти положат
и карамфилите, които току-що цъфтят,
ще усетиш ли тогаз тревога,
ще видиш ли какъв им е цветът?...

Когато няма те. Когато си починал.
След кончината идва ли живот?
Тук, знам, хипотези много има,
но отговорът май е най-жесток.

Смърт и след смъртта забрава!!!
Това е толкоз жалко, носталгично,
НО АКО СЛЕД ТЕБ ВСЕ НЕЩИЧКО ОСТАВА,
Е ИМАЛО ЗАЩО ДА СИ ОБИЧАЛ!!!
 
                                      06. 2007 год.
 
P.S.  Последният стих е взаимстван от Вапцаров, но това го усетих впоследствие.

© Николинка Асенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Комплименти за Истината в стиха ти, Ники!
  • Хаха! БЛАГОДАРЯ ТИ , Меланхолик! Има И Хора! Сърдечно те прегръщам!
  • аз си падам по даркуейва, как мислиш, че реагирам на тоя стих. Подтиска ме и ме замисля, което го прави разтърсващ. Поздрави!
  • Поздравления!!!
  • Прекрасен стих.Много истински.Браво!!!Харесва ми как пишеш
  • Смъртта остава след себе си пореден спомен ... а щом има кой да си спомня - значи "е имало защо да си обичал". Поздравления за теб и Вапцаров!
    P.S. ... отговорът не е жесток - кончината слага край на ТЕЛЕСНИЯ живот. Душите живеят с нас.
Предложения
: ??:??