Нощ
Разкопчей си душата до голо,
съблечи страховете си дрешни,
като грим ти измий всяка болка:
искам те - и красива, и грешна.
Ако знаеше колко ми стяга
вратовръзката сива житейска -
развържи я със устни на прага...
и ме скрий от забрани библейски.
Да отпием от чашите вино
на дълбоки разпалващи глътки,
във телата ни страст се е свила
и избива в смеха ни на тръпки.
Ще си казваме всичко без думи...
Знам, не можеш така, и не трябва...
Любовта плаче в стон помежду ни -
знае, утрото с лъч ще я грабне....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
