ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Sep 17, 2013, 10:37 PM

Нощ

  Poetry » Love
774 0 5

Разкопчей си душата до голо,
съблечи страховете си дрешни,
като грим ти измий всяка болка:
искам те - и красива, и грешна.

Ако знаеше колко ми стяга
вратовръзката сива житейска -
развържи я със устни на прага...
и ме скрий от забрани библейски.

Да отпием от чашите вино
на дълбоки разпалващи глътки,
във телата ни страст се е свила
и избива в смеха ни на тръпки.

Ще си казваме всичко без думи...
Знам, не можеш така, и не трябва...
Любовта плаче в стон помежду ни -
знае, утрото с лъч ще я грабне....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0