Когато слънцето се скрие наобратно

и не остане връх, обагрен от лъчи,

ще види някой вероятно

сълзица бистра в Нейните очи.

Отвлечен неусетно от бледа мрачина,

ще мълчи безропотно безкраят

и във тази кротка тишина

ще подири Тя врата към рая.

Тогава крехка светлина ще пламне ясна -

сълзица - и тъмнината ще разпори,

а вратата мъничка и тясна

лунен лъч полека ще отвори.

Но отдавна тиха Тя се е промъкнала

със сълзици бистри на очи

и цялата земя помръкнала

под обаянието й мълчи...

15.03.08г.