Нощ
Когато слънцето се скрие наобратно
и не остане връх, обагрен от лъчи,
ще види някой вероятно
сълзица бистра в Нейните очи.
Отвлечен неусетно от бледа мрачина,
ще мълчи безропотно безкраят
и във тази кротка тишина
ще подири Тя врата към рая.
Тогава крехка светлина ще пламне ясна -
сълзица - и тъмнината ще разпори,
а вратата мъничка и тясна
лунен лъч полека ще отвори.
Но отдавна тиха Тя се е промъкнала
със сълзици бистри на очи
и цялата земя помръкнала
под обаянието й мълчи...
15.03.08г.
© Тинка Това All rights reserved.
