17 нояб. 2014 г., 18:38

Нощ

455 0 0

Нощта бавно пада над града.

Забулва с черна пелена градини,

паркове и улици.

Зад облак къдрав показва се луната бледа,

накичена с пендар от хиляди звездици

и пътя очертава на гладните бездомници.

Задава се в небесната пътека

шейната огнена и възвестява

наближаващата Коледа.

 

Студено е. Къщата картонена, леглото-

гола пейка. Небето  прожектира пореден

сериал - "Живот без граници"

и ток въобще не им е нужен.

 

Родени за обич,

живеят без надежда,

вместо парици съдбата ги бие

с камшици!

Къде ли са техните близки?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...