17.11.2014 г., 18:38 ч.

Нощ 

  Поезия » Пейзажна
277 0 0

Нощта бавно пада над града.

Забулва с черна пелена градини,

паркове и улици.

Зад облак къдрав показва се луната бледа,

накичена с пендар от хиляди звездици

и пътя очертава на гладните бездомници.

Задава се в небесната пътека

шейната огнена и възвестява

наближаващата Коледа.

 

Студено е. Къщата картонена, леглото-

гола пейка. Небето  прожектира пореден

сериал - "Живот без граници"

и ток въобще не им е нужен.

 

Родени за обич,

живеят без надежда,

вместо парици съдбата ги бие

с камшици!

Къде ли са техните близки?

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??