17.11.2014 г., 18:38

Нощ

450 0 0

Нощта бавно пада над града.

Забулва с черна пелена градини,

паркове и улици.

Зад облак къдрав показва се луната бледа,

накичена с пендар от хиляди звездици

и пътя очертава на гладните бездомници.

Задава се в небесната пътека

шейната огнена и възвестява

наближаващата Коледа.

 

Студено е. Къщата картонена, леглото-

гола пейка. Небето  прожектира пореден

сериал - "Живот без граници"

и ток въобще не им е нужен.

 

Родени за обич,

живеят без надежда,

вместо парици съдбата ги бие

с камшици!

Къде ли са техните близки?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...