Nov 17, 2014, 6:38 PM

Нощ

452 0 0

Нощта бавно пада над града.

Забулва с черна пелена градини,

паркове и улици.

Зад облак къдрав показва се луната бледа,

накичена с пендар от хиляди звездици

и пътя очертава на гладните бездомници.

Задава се в небесната пътека

шейната огнена и възвестява

наближаващата Коледа.

 

Студено е. Къщата картонена, леглото-

гола пейка. Небето  прожектира пореден

сериал - "Живот без граници"

и ток въобще не им е нужен.

 

Родени за обич,

живеят без надежда,

вместо парици съдбата ги бие

с камшици!

Къде ли са техните близки?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...