Този вятър ухае на теб,
а дъждът във очите ти – звезден.
Ти си топло усещане след
вулкана, от чувства обсебен.
По вълни́те си страстни те нося –
малка лодка в безкрая,
и те губя, намирам и прося
с прибоя, забързан към рая...
Чувам твоето дишане,
шептящите устни, любима.
— Спи, не ставай, излишно е,
в небесната сянка ни има!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Димитров Все права защищены
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
