Нощ
Този вятър ухае на теб,
а дъждът във очите ти – звезден.
Ти си топло усещане след
вулкана, от чувства обсебен.
По вълни́те си страстни те нося –
малка лодка в безкрая,
и те губя, намирам и прося
с прибоя, забързан към рая...
Чувам твоето дишане,
шептящите устни, любима.
— Спи, не ставай, излишно е,
в небесната сянка ни има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
