Този вятър ухае на теб,
а дъждът във очите ти – звезден.
Ти си топло усещане след
вулкана, от чувства обсебен.
По вълни́те си страстни те нося –
малка лодка в безкрая,
и те губя, намирам и прося
с прибоя, забързан към рая...
Чувам твоето дишане,
шептящите устни, любима.
— Спи, не ставай, излишно е,
в небесната сянка ни има!
© Иван Димитров All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
