Този вятър ухае на теб,
а дъждът във очите ти – звезден.
Ти си топло усещане след
вулкана, от чувства обсебен.
По вълни́те си страстни те нося –
малка лодка в безкрая,
и те губя, намирам и прося
с прибоя, забързан към рая...
Чувам твоето дишане,
шептящите устни, любима.
— Спи, не ставай, излишно е,
в небесната сянка ни има!
© Иван Димитров All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
