5 июл. 2008 г., 21:07

Нощ

749 0 0

                                                                Нощ

Нощта се спуска над града,

нощта осеяна със падъщи звезди.

Една звезда на рамото ми падна,

една звезда на теб си пожелах.

 

Сама в дългите нощи оставам.

Само те ми напомнят за теб.

 

Притихвам се, а ти в мислите ми идваш,

отварям вратата на моето сърце,

отварям го широко.

 

Ела, ела и остани със мен,

ела и щастие ми ти донеси.

 

Всичко на теб бих подарила,

всичко с теб бих делила.

Всичко с теб бих споделила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...