5.07.2008 г., 21:07

Нощ

741 0 0

                                                                Нощ

Нощта се спуска над града,

нощта осеяна със падъщи звезди.

Една звезда на рамото ми падна,

една звезда на теб си пожелах.

 

Сама в дългите нощи оставам.

Само те ми напомнят за теб.

 

Притихвам се, а ти в мислите ми идваш,

отварям вратата на моето сърце,

отварям го широко.

 

Ела, ела и остани със мен,

ела и щастие ми ти донеси.

 

Всичко на теб бих подарила,

всичко с теб бих делила.

Всичко с теб бих споделила.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...