Jul 5, 2008, 9:07 PM

Нощ

  Poetry » Love
742 0 0

                                                                Нощ

Нощта се спуска над града,

нощта осеяна със падъщи звезди.

Една звезда на рамото ми падна,

една звезда на теб си пожелах.

 

Сама в дългите нощи оставам.

Само те ми напомнят за теб.

 

Притихвам се, а ти в мислите ми идваш,

отварям вратата на моето сърце,

отварям го широко.

 

Ела, ела и остани със мен,

ела и щастие ми ти донеси.

 

Всичко на теб бих подарила,

всичко с теб бих делила.

Всичко с теб бих споделила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....