Нощ е, но не мога да заспя
и търся спомени сълзливи,
и защо не успявам да приспя
моите мисли, тъй горчиви?
Питам се - къде си ти сега?
Какво ли правиш в този час?
Неволно протегнах към теб ръка,
а ти оказа се красив мираж.
Къде да те търся, аз не зная,
тъй голяма е тази земя
и след сто години не ще се покая,
че от толкоз любови твоята избрах.
Нощ е и искам те до мен,
да вдъхнеш сили на плахото сърце,
да внесеш светлина в моя ден,
да запазя топлината в моите ръце.
© Десислава Боцева Все права защищены