Нощ се спуска бавно над света.
Гледайки спокойно залеза,
в мен се породи мъничка тъга
за тишината, шумът около това.

Как градът заспива отегчен,
запалва светлини с малки ключета,
от последен работен ден е изморен
и описва деня си в няколко реда.

На близък човек, неразделим,
разказва за премеждия и нови висини,
гняв и огън неукротим -
с милувка отиват си всички злини.

Нощта ще те настигне,
от тъмнината недей да бягаш ти.
Пламъчета в крушки щом се вдигнат,
денят заминал си е, разбери.

И като слепец в тази тъма,
аз непоколебимо стъпвам напред,
с лъч последна светлина
замина си този ден, този залез,

този куплет.