Нощ се спуска бавно над света
Нощ се спуска бавно над света.
Гледайки спокойно залеза,
в мен се породи мъничка тъга
за тишината, шумът около това.
Как градът заспива отегчен,
запалва светлини с малки ключета,
от последен работен ден е изморен
и описва деня си в няколко реда.
На близък човек, неразделим,
разказва за премеждия и нови висини,
гняв и огън неукротим -
с милувка отиват си всички злини.
Нощта ще те настигне,
от тъмнината недей да бягаш ти.
Пламъчета в крушки щом се вдигнат,
денят заминал си е, разбери.
И като слепец в тази тъма,
аз непоколебимо стъпвам напред,
с лъч последна светлина
замина си този ден, този залез,
този куплет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Митев Всички права запазени
