Нощ се спуска бавно над света.
Гледайки спокойно залеза,
в мен се породи мъничка тъга
за тишината, шумът около това.
Как градът заспива отегчен,
запалва светлини с малки ключета,
от последен работен ден е изморен
и описва деня си в няколко реда.
На близък човек, неразделим,
разказва за премеждия и нови висини,
гняв и огън неукротим -
с милувка отиват си всички злини. ...