12 сент. 2017 г., 22:38

Нощ в Поморие

487 0 7

                В Поморие и лятна нощ,

                мечти летят и райски плод.

                Морето синьо в миден кош,

                пресява блясък, звезден свод.

 

               Полюшва сънно мрак с луна,

               звезди отнася чак в Бургас.

               С поредна пенеста вълна,

               припява песен на брега.

 

               Рибарски лодки се поклащат

               с потропващи насън гребла.

               От залив тих привет изпращат

               на мрежи спящи, на нощта.

 

               На стръмна уличка крайбрежна

               седи човек от мрамор бял.

               Безмълвен Яворов поглежда,

               за морска нощ и той копнял.

 

              Безбройни точици в тъма

              далеч просветват, мигат в хор.

              Художник нощен, те туптят,

              ваят на Месемврия брега.

 

             В Поморие и лятна нощ,

             мечти зоват, раждат плод.

             Луна блести – излъскан грош,

             заплата щедра в миг живот.

 

             Поморие

             12.07.2017

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз ти благодаря,Албена!!!Там мечтите раждат и любовни плодове!!!Поздрави!!!
  • О, Хари, прекрасно образно описание!... Представих си, почувствах... И си спомних красивата любов, може би най - красивата в живота ми, която преживях в Поморие... Твоят красив стих ми я припомни... Благодаря ти!
  • Чидесно
  • Благодаря,Елица,Маргарита и Силвия!!!
  • Ритмично и въздействащо!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...