12.09.2017 г., 22:38

Нощ в Поморие

485 0 7

                В Поморие и лятна нощ,

                мечти летят и райски плод.

                Морето синьо в миден кош,

                пресява блясък, звезден свод.

 

               Полюшва сънно мрак с луна,

               звезди отнася чак в Бургас.

               С поредна пенеста вълна,

               припява песен на брега.

 

               Рибарски лодки се поклащат

               с потропващи насън гребла.

               От залив тих привет изпращат

               на мрежи спящи, на нощта.

 

               На стръмна уличка крайбрежна

               седи човек от мрамор бял.

               Безмълвен Яворов поглежда,

               за морска нощ и той копнял.

 

              Безбройни точици в тъма

              далеч просветват, мигат в хор.

              Художник нощен, те туптят,

              ваят на Месемврия брега.

 

             В Поморие и лятна нощ,

             мечти зоват, раждат плод.

             Луна блести – излъскан грош,

             заплата щедра в миг живот.

 

             Поморие

             12.07.2017

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз ти благодаря,Албена!!!Там мечтите раждат и любовни плодове!!!Поздрави!!!
  • О, Хари, прекрасно образно описание!... Представих си, почувствах... И си спомних красивата любов, може би най - красивата в живота ми, която преживях в Поморие... Твоят красив стих ми я припомни... Благодаря ти!
  • Чидесно
  • Благодаря,Елица,Маргарита и Силвия!!!
  • Ритмично и въздействащо!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...