3 янв. 2010 г., 20:57
Гласът на луната
със нишки от злато заплита
сънища леки, сънища топли и нежни.
По лунна пътека,
във мрака рисувана, притичва нощта
с тихи стъпки на кошута.
Нечий прозорец,
потънал в безсъници,
тъжно будува, утрото светло бленува.
Повей от мисли
песен любовна, песен красива запява
с мелодия нежна за двама. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация