mariniki (Магдалена Костадинова)
427 39768
Jan 3, 2010, 8:57 PM

Нощем, когато... 

  Poetry » Love
1496 1 44
Гласът на луната
със нишки от злато заплита
сънища леки, сънища топли и нежни.
По лунна пътека,
във мрака рисувана, притичва нощта
с тихи стъпки на кошута.
Нечий прозорец,
потънал в безсъници,
тъжно будува, утрото светло бленува.
Повей от мисли
песен любовна, песен красива запява
с мелодия нежна за двама. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Random works
: ??:??