Нощем, когато...
Гласът на луната
със нишки от злато заплита
сънища леки, сънища топли и нежни.
По лунна пътека,
във мрака рисувана, притичва нощта
с тихи стъпки на кошута.
Нечий прозорец,
потънал в безсъници,
тъжно будува, утрото светло бленува.
Повей от мисли
песен любовна, песен красива запява
с мелодия нежна за двама.
МУЗИКА>>> Time to say goodbye
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
