Нощ, луна прекрасна,
светла, приказна, ужасна,
колко страшна да си ти,
че се крият светлите души.

За някои си ти омайна,
наркотична, всеотдайна.
За други ти си безгранична,
септична яма, динамична.

Понякога си ти зловеща,
мрачна и прикрито веща,
като увяхващ спомен тихо,
надничаш в свещ гореща.

Надничаш сред онези нощи,
които лудо хората изгарят,
оставяш на съдбите вещи,
знаци за какъв ще бъде краят:

Дали ще бъдат дните ведри,
щом ги бурен дъжд удари,
ще рискува ли човек душата,
да обвие мрака във пожари.

Или ще се слеят вечно,
длан до длан ще залепят,
два далечни сиви свята,
в една луна да заблестят.