Нощес дошла е, тихичко, на пръсти...
Нощес дошла е, тихичко, на пръсти,
оплела с обич мартенички пак.
От дланите ѝ – нежни и чевръсти,
полека сипе щърковия сняг.
И щипе, щипе, де когото свари,
врабчетата объркано цвъртят.
— "Те бабите ви може би са стари –
на мене Малък Сечко ми е брат.
— Нощес е тръгнал, ама ме ядоса!
Изнизал се е по чорапи. Срам!
По риза хукнах, рошава и боса,
навреме мартенички да раздам."
А ще ѝ мине, все една и съща
история повтаря. Ще дари
любов и здраве ,и ще ни прегръща,
че Марта е от бабите добри.
---------------------------------------------------
Честита баба Марта, приятели! Бъдете здрави!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
