Нощес дошла е, тихичко, на пръсти,
оплела с обич мартенички пак.
От дланите ѝ – нежни и чевръсти,
полека сипе щърковия сняг.
И щипе, щипе, де когото свари,
врабчетата объркано цвъртят.
— "Те бабите ви може би са стари –
на мене Малък Сечко ми е брат.
— Нощес е тръгнал, ама ме ядоса!
Изнизал се е по чорапи. Срам!
По риза хукнах, рошава и боса,
навреме мартенички да раздам." ...