Илюзии прашни, мираж уж красив,
лъжи разпилени в нощта,
мониторът свети във мрак полусив
потънал във тиха тъга …
Във стаята тъмна танцуват мечти
дочули отминал рефрен,
градът уморен от несбъдване спи,
сънува той новия ден…
Звездите изгряват зад облак свенлив,
аз тръгвам по Млечния път,
препява в тревите щурецът щастлив,
копнее за обич светът…
Таня Симеонова
01.07. 2017 г.
© Таня Симеонова Все права защищены