Не искам над мене да светят звезди -

че инак все бих се надявал.

Не искам да виждате моите сълзи -

ще мислите, че се прощавам.

Не искам да знам за последния миг -

че иначе все ще го чакам.

И нека това, за което се бих -

да пламне за вас - посред мрака.

Макар че простори ме чакат в нощта

безкрайно далечни, отвъдни -

не искам да мисля сега за смъртта -

та моето сърце да не тръпне.

Пред мрака не скланяме ние глава.

И всички - докрая - се бихме.

Не ми говорете надути слова...

Кажете - дали победихме.

На малкото живи ще стисна ръце

със своята ръка премаляла.

Не искам във мене да бие сърце -

че инак пò би ме боляло.

Не помня дали сме изпитвали страх -

преди да паднем убити.

Не искам да мисля защо оцелях -

изобщо не съм любопитен.

Обречен да търся в тъмата светлик -

назад сега не се връщам.

Дори и за час - дори и за миг....

Че никой не ни чака в къщи.