28 апр. 2024 г., 10:20

Нощно вдъхновение

573 1 2

Светът – фалшив, с помада,

но "вечерта е млада",

 

луната – неизвестна,

помадата – нечестна,

 

но вечерта красива

на всички ни отива,

 

в най-пролетния театър,

с най-южен нежен вятър,


светът се възхвалява

с бездарната си слава,

 

щастливата представа

в нас някъде остава,

 

а вечерта изтича,

но всички ни обича,

 

до изгрева е гъста,

с най-огнените пръсти

 

щом слънцето засвири,

стопява се без диря.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Френкева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мая, благодаря за вдъхновението! Беше удоволствие за мен да се потопя в стиха ти, от който изскочи моя
  • Изненадващо развита тема и естествен финал. Харесах, много харесах, Милена.

Усещане 🇧🇬

Вечерта е млада,
светят раменете и
от облаци и слънце.
Една ръка небесна
рисува. ...
581 2 5

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...