Светът – фалшив, с помада,
но "вечерта е млада",
луната – неизвестна,
помадата – нечестна,
но вечерта красива
на всички ни отива,
в най-пролетния театър,
с най-южен нежен вятър,
светът се възхвалява
с бездарната си слава,
щастливата представа
в нас някъде остава,
а вечерта изтича,
но всички ни обича,
до изгрева е гъста,
с най-огнените пръсти
щом слънцето засвири,
стопява се без диря.
© Милена Френкева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
