Светът – фалшив, с помада,
но "вечерта е млада",
луната – неизвестна,
помадата – нечестна,
но вечерта красива
на всички ни отива,
в най-пролетния театър,
с най-южен нежен вятър,
светът се възхвалява
с бездарната си слава,
щастливата представа
в нас някъде остава,
а вечерта изтича,
но всички ни обича,
до изгрева е гъста,
с най-огнените пръсти
щом слънцето засвири,
стопява се без диря.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados