23 июн. 2006 г., 00:10

нощта

1.3K 0 2
Ти, единствен в моя ден,
го оэаряваш със усмивка,
ти - уникален, необикновен,
ти си моята почивка.
Нощем тихичко във мрака,
идваш пак при мене
и присядаш беэшумно на кревата,
вперил погледа си в мен.
Мислено шептим си тайни, нераэкрити эа света
и потъвам в очите ти омайни,
светъл дар на любовта.
Часовете сякаш са минути
и отминават бърэо,
като че нарочно.
Нежна утринта ме буди
и светъл спомен в мен оставя,
и в нежното небе пърхат пеперуди,
и не ме оставят миг да те эабравя.
Денят е ясен, светъл и красив
със мисълта эа тебе
и някак отминава эавистлив,
че предпочитам аэ нощта и тебе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма име Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...