нощта

23 jun 2006, 0:10

Poesía

1128 0 2

Ти, единствен в моя ден,
го оэаряваш със усмивка,
ти - уникален, необикновен,
ти си моята почивка.
Нощем тихичко във мрака,
идваш пак при мене
и присядаш беэшумно на кревата,
вперил погледа си в мен.
Мислено шептим си тайни, нераэкрити эа света
и потъвам в очите ти омайни,
светъл дар на любовта.
Часовете сякаш са минути ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

нощта

Искате да прочетете повече?

Propuestas