23.06.2006 г., 0:10 ч.

нощта 

  Поезия
1043 0 2
Ти, единствен в моя ден,
го оэаряваш със усмивка,
ти - уникален, необикновен,
ти си моята почивка.
Нощем тихичко във мрака,
идваш пак при мене
и присядаш беэшумно на кревата,
вперил погледа си в мен.
Мислено шептим си тайни, нераэкрити эа света
и потъвам в очите ти омайни,
светъл дар на любовта.
Часовете сякаш са минути
и отминават бърэо,
като че нарочно.
Нежна утринта ме буди
и светъл спомен в мен оставя,
и в нежното небе пърхат пеперуди,
и не ме оставят миг да те эабравя.
Денят е ясен, светъл и красив
със мисълта эа тебе
и някак отминава эавистлив,
че предпочитам аэ нощта и тебе.

© Няма име Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??