Jun 23, 2006, 12:10 AM

нощта 

  Poetry
1008 0 2
Ти, единствен в моя ден,
го оэаряваш със усмивка,
ти - уникален, необикновен,
ти си моята почивка.
Нощем тихичко във мрака,
идваш пак при мене
и присядаш беэшумно на кревата,
вперил погледа си в мен.
Мислено шептим си тайни, нераэкрити эа света
и потъвам в очите ти омайни,
светъл дар на любовта.
Часовете сякаш са минути
и отминават бърэо,
като че нарочно.
Нежна утринта ме буди
и светъл спомен в мен оставя,
и в нежното небе пърхат пеперуди,
и не ме оставят миг да те эабравя.
Денят е ясен, светъл и красив
със мисълта эа тебе
и някак отминава эавистлив,
че предпочитам аэ нощта и тебе.

© Няма име All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??