Нощта е особено време;
На слепеца, сетивната гама.
Туй, което денят ни отнеме,
тя спасява в щадяща измамност.
Тя е храм за назряло стенание,
за сълза преболяна, неслучена,
за сковало гърдите мълчание
зад усмивката дневна, заучена.
Нощта не е време разделно.
Тя е езеро гладко, сън, безпределност,
дето скръбни реки от съдби паралелни,
една-за всички луна да споделят. ...