Brezar111 (Людмил Нешев)
81 1005
2 abr 2015, 11:53

Нощта е особено време*** 

  Poesía
1520 0 18

Нощта е особено време;

На слепеца, сетивната гама.

Туй, което денят ни отнеме,

тя спасява в щадяща измамност.

 

Тя е храм за назряло стенание,

за сълза преболяна, неслучена,

за сковало гърдите мълчание

зад усмивката дневна, заучена.

 

Нощта не е време разделно.

Тя е езеро гладко, сън, безпределност,

дето скръбни реки от съдби паралелни,

една-за всички луна да споделят.

 

Оттук политат мечти, тук завръщат се

да отпият пак глътка копнеж,

да лекуват крилете, опърлени

в нажежената улична гмеж.

 

Нощта е ласкава длан;

Неусетно, до голо съблича

отеснелите дрешки – плахост и свян,

у двама, за пръв път обичащи;

 

и е пряма, подканящо-хладна

към телата, заченали грях,

да раздухат първичната плазма

до огньове на бродеща страст.

 

В мен нощта реди семенца,

довети от друга вселена;

никнат съзвездия – странни цветя...

Лъчите бодливи на слънцето земно

 

омекват, пропили се в тях, а денят

е добавил частица нетленност...

Аз се радвам и пея – същински хлапак,

случайно, щом някой букетче си вземе!

 

Нощта е... особено време.

 

27.03.2015

© Людмил Нешев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Като на другите две
toxin (Таня Донова) toxin
Poesía
Небето е полепнало във атрацитен прах,
с лежерен блясък шушнат си звездите;
завеса приглушено-виолетов мрак
размива очертанията. Силуети, скрити
на дъното на стихналата улисия, изпълзяват - ...
  681  4  13 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съгласен съм с теб, Люба. Под магичното покривало на нощта съвместно съществуват фантазии и реалности. Същото се отнася и за деня, но там реалността е малко по-друга и съжителства с илюзии, много от които рухват, непонесли тежестта й.
  • Нощта ражда реални неща и сме щастливи, че можем да си вземем!
  • Особени, особени - колко да са особени... С едно-две усещания в повече спрямо "нормалните"
  • > Здравей, Маги! Не бъди изненадана "колежке" - мнозина сме в клуба на наивниците, обитаващи нощта и ако искаш, присъединявай се към нас. Не е необходимо да пишеш молба за приемане. Има обаче и мъничко условие - да носиш в раничката си няколко непотребни идеала, с които за нищо на света не бива да се разделяш, колкото и настоятелно да те моли прагматичният "ден".
    > Привет, Петинка! Щом си падаш по такива стихове, май и ти си като Маги. Клубът е отворен (дено)нощем.
  • тъкмо се питах... е ли е нощта време за наивници
    като мене.. ала останах приятно изненадана, че
    и други мислят така... в чудесен стих..
    поздравявам те..
  • Много ми хареса!
  • > Доче... !! (специално емотиконче с "удивителни" обеци)
    > О, Таня, това беше много готинко! Сега ще си поиграя малко с кавичките: - Значи наричаш поезията ми "Дразнеща" макар и "Ненатрапчиво дразнеща" и същевременно придавам на това "Дразнене" - "Картинно-звукова образност"!!! Аууу, усещаш ли колко съм ядосан?!?!
  • Окси, не мога да пренебрегна никое изказване, касаещо сайта, особено ако съдържа таквиз, любими мен благозвучнотийки Искаш да кажеш, че той си е амен, амен мегазараполис? Ми то, аслъ, цял "квартал" зааралии си имаме, пък един път не ни поканихте на среща във вашия вилает, едно кафе да почерпите, хеле мен, вашия пръв "изповедник".

    ПП Аз бях ли вече тук! Странно, чета го като за първи път... И преди съм казвала по отношение на теб, Людмил, но сега угодно мога да се скрия зад готова думичка - особен поет си ти! Или поне имаш стихотворения, при които колкото и пъти да се връща човек, все ще открива по нещо, дори и при всяко връщане да анализира наново редче по редче. Многопластов в изразяването и с възможно най-ненатрапчиво-дразнеща и едновременно с това предизвикваща картинно-звукови асоциации образност!
  • Харесах.
  • Прав си, Людмиле! Купанчи е този сайт, че баскерет човек може да срещне някой съгражданин. То, на'шта Заара си е вече амен, амен мегаполис!
  • > Татяна Доновна, уж шега, пък относно безсънието улучи още от първия път. За въображението, кво да кажа - харно е, ама си пада бая своенравно и със зор го впрягам в ползу сайт Откровения. Все пак опитвам, де...
    > Здравей, Ели! На мен пък ми харесва присъствието ти тук.
    > Раде, намирисва ми на дискриминация по полов признак!
    Приемам напълно довода за по-добрата поетика в стихото на Вики. Освен това, написаното от нея действително покрива в голяма мяра явлението, докато при мен няколкото определения, характеризиращи „нощта” служеха по-скоро на Лирическия, за да „пробута” във финалните стишия една индивидуална, житейска поведенческа линия.
    > Ахааа, хванах те, Краси! – Значи тука – захарче, а под стихото на Вики мъ зовеш „нервак”. Не съм нервен, бе Краси – спокоен съм „кат чистена риба”
    Весело изкарване на предстоящите празници, Приятелю!
    > Привет, Стойне! Оригинално е дотолкова, че две произведения с еднакви заглавия и третиращи обща тема, се появиха едновременно на първа страница. Прави ѝ чест на Токсин, че забеляза закачливия момент и постави стихотворенията едно под друго, също като близначета.
    > Добре дошъл в сайта, Георги! Не съм от редовно четящите и коментиращи потребители, но все пак ми направи впечатление непознатият ник. От сърце ти желая успех тук!
    > Здравей, Елица! Драго ми е, че си тук.
    Да, миражите на нощта... Наричаш ги своеобразна реалност, като думичката „своеобразна” е съвсем точно подбрана. Жалко и неоправдано е, когато поради обстоятелствени причини човек предпочете полярно тази реалност, пред възможния баланс между двете.
    > Христов, добре си ми дошъл! То, ние в един град живеем, но добре че е сайта, та да се срещаме поне туканкана.
  • 'Туй, което денят ни отнеме,
    тя спасява в щадяща измамност"

    Миражите на нощта... И те са една своеобразна реалност.
    Замислящ стих!
  • !!
  • Хубав стих със силна емоция.
  • Харесва ми. Оригинално.
    Поздрав и хубав ден!
  • Нощта не е време разделно.
    Тя е езеро гладко, сън, безпределност,
    дето скръбни реки от съдби паралелни,
    една-за всички луна да споделят.

    Ето го Людмил! Харесах мъжката гледна точка и ви поздравявам за хубавата хрумка и чудесното изпълнение!
    Дерзайте!
  • Един мъжки и един женски вариант – и двата ми харесват много! Казват едно и също с малко по–различни изразни средства.Интересно се е получило! Винаги приветствам експериментите в литературата!Все пак, като че при Вики емоцията ми е по–близка, вероятно защото е жена.
  • От здрач до зори... Благодатно време, коварно време! Особено за онези, които страдат от безсъние, съчетано с развинтено въображение!
    Извън шеговития тон...
    Великолепно развита идея от двама талантливи автори! Избягали сте от клишираното описание на нощта, пречупвайки го през призмата на индивидуалните усещания и сте създали неповторима емоция! Браво ви!
Propuestas
: ??:??