Нощта е особено време***
Нощта е особено време;
На слепеца, сетивната гама.
Туй, което денят ни отнеме,
тя спасява в щадяща измамност.
Тя е храм за назряло стенание,
за сълза преболяна, неслучена,
за сковало гърдите мълчание
зад усмивката дневна, заучена.
Нощта не е време разделно.
Тя е езеро гладко, сън, безпределност,
дето скръбни реки от съдби паралелни,
една-за всички луна да споделят.
Оттук политат мечти, тук завръщат се
да отпият пак глътка копнеж,
да лекуват крилете, опърлени
в нажежената улична гмеж.
Нощта е ласкава длан;
Неусетно, до голо съблича
отеснелите дрешки – плахост и свян,
у двама, за пръв път обичащи;
и е пряма, подканящо-хладна
към телата, заченали грях,
да раздухат първичната плазма
до огньове на бродеща страст.
В мен нощта реди семенца,
довети от друга вселена;
никнат съзвездия – странни цветя...
Лъчите бодливи на слънцето земно
омекват, пропили се в тях, а денят
е добавил частица нетленност...
Аз се радвам и пея – същински хлапак,
случайно, щом някой букетче си вземе!
Нощта е... особено време.
27.03.2015
© Людмил Нешев All rights reserved.
