5 июн. 2011 г., 12:27

Нощта на нашата любов

747 0 0

НОЩТА НА НАШАТА ЛЮБОВ

 

        Нощта дойде, щастлива, многозвездна...

Погледна ни, присвивайки очи…

     От Космоса Вълшебницата  слезна

и нас на Седмото небе качи!

 

Аз в тази нощ целунах твойте устни.

Докоснахме се с длани и души!

Не бяхме в Първата любов изкусни...

Но в щастието бяхме до уши!

 

А любовта бе сто карата, чиста...

С романтика красива и със страст.

Неопетнена, слънчева, лъчиста!

Която бе за първи път при нас!

 

Звездите и небето с  нас трептяха...

Луната се усмихваше със нас!

Вълшебните ни мигове не спряха…

Ний от хипнозата ù  бяхме в транс.

 

Аз тази наша нощ до края  си ще помня!

Роди се в нея нашата любов...

И колчем аз за нея си припомня,

на всичко земно аз за нея съм готов.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...